На лов с Дакел

Дакелът, наричан също даксхунд или текел е познат още от средновековието. По това време от браковете се селектират предимно породи, предназначени за лов под земята. Дакелът също произлиза от тези ниски кучета и е признат за една от многобройните ловни породи кучета. Той показва великолепни ловни качества и на земята както при лов по следа, в стойка и при преследване. Сред гончетата постоянно се появявали кучета, особено подходящи за лов под земята. От тези късокраки кучета се появяват дакелите, признати за една от най-всестранните и полезни породи ловни кучета. Те превъзходно работят на повърхноста на земята, лаейки силно, претърсвайки и преследвайки дивеча.

 

Най-подходящи за лов са твърдокосместите и гладкокосместите кучета. Дакелите с дълга козина се цапат много, което създава избестни неудобства на техните стопани. Поради техния оригинален и привлекателен вид обаче, те се отглеждат по-често от другите. Попадайки в ръцете на истински ловци, много от тях проявяват отлични бойни качества.

 

Началото на породата започва през 16-ти век, когато са селектирани кучета с по-дълго тяло и дълги клепнали уши. Размерът им е бил по-голям от сегашните дакели, като основното им качество е силно развит нюх, подходящ за лов и следотърсачество. От кучетата се искало да дават знак за местонахождението на плячката, като същевременно се движи в същото темпо като ловците.

 

Миниатюрният ловец на лисици се хвърля да рови всяка дупка

 



По време на лов дакелите се отличават с голяма настойчивост. Те са достатъчно смели и агресивни, за да уловят енотовидно куче, да изгонят от дупката лисица или да "притиснат до стената" язовец, тероризирайки го с лаене и кратки захапвания, докато не пристигнат ловците. Не им е присъща безразсъдната агресивност на фокстериерите. затова пък те много по-рядко получават травми по време на схватките с дивите животни.

Втората специалност на дакелите е преследването на дивеч по следа с глас, както това правят гончетата. Гласът на дакела е много звучен, музикален, като на истинските гончета. Това куче се използва успешно при лов на зайци, лисици, сърни и дори глигани. Разбира се, от дребния дакел не бива да се очакват чудеса. Настигнатото диво животно не се бои от своя преследвач и се стреми да го заобиколи. А големите агресивни глигани нерядко спират и се опитват да атакуват преследващото ги дългоухо "джудже", което дава възможност на ловеца добре да се прицели.


Какво в тази най-малка от всички ловджийски породи с непропорционално дълго тяло и много къси крака покорява сърцата на многочислените си почитатели? Хората, които не се занимават с отглеждане на кучета, при думата дакел реагират така: „Казват, че са много умни.” Ловът е създал дакела. Именно използването при подземен лов на тази порода е продиктувало размерът й, особеностите на външния вид, характера и разбира се, високия й интелект. Нали по време на работата в дупката, когато дакелът сам влиза в борба с животни често по-силни и злобни от него, той трябва да разчита само на себе си: на своята съобразителност, ловкост, смелост и майсторство.

Не само ловците, но и хората, които са далече от лова и не са способни по достойнство да оценят ловния талант на дакела, го обичат заради прекрасния му характер, ярката индивидуалност, необикновената му съобразителност и смелото му сърце. Освен това дакелът е изключително непретенциозен, има крепко здраве и отглеждането му не изисква много средства. Също така при никоя друга порода няма да срещнете такова разнообразие от форми и краски, както сред дакелите, което дава възможност за избор дори и на най-придирчивия и взискателен човек. Затова, нека в дома ви се засели едно малко дакелче, а заедно с него ще дойдат радостта и щастието от общуването с това удивително същество. Тогава вашата симпатия към дакелите ще прерасне в една голяма любов и вие ще допълните редиците на безчислените любители и почитатели на дакелите.