Ветеринар

Веднага си представяме възгласите: "кучето ми няма да ми даде да отворя устата му и да направя това! То ще ме ухапе!" Нашият отговор би бил: "защо не сте обучили кучето си по-добре? А какво ще стане, ако искате да му дадете лекарство?" Сигурно би се създала ужасна суетня, ще има много ръмжане, вероятно лекарството ще се разлее по дрехите на стопанина, докато кучето се изскубва, и ще има още повече търкане между него и стопанина. От ранна възраст кучетата трябва да бъдат научени да стоят спокойно, докато човек преглежда устата и търка зъбите им. Ако се налага да се даде лекарство, на кучето трябва да се каже: "Ела за лекарството си". И така, въпреки факта, че лекарството е гадно, то трябва да се научи да го приема без хапане или боричкане.

С течните лекарства е лесно, тъй като отстрани на устата на кучето има удобен "джоб" течността може да се сипе там, главата на кучето внимателно се накланя, и готово. Но хапчетата са друга работа. При едно гладно куче, което излапва храната си, е лесно хапчето да се постави в парченце месо. Така то бива поето, без кучето да разбере. Но при едно болно куче, което така или иначе не желае да яде, човек трябва да е запознат с правилната процедура. Винаги отваряйте устата на кучето и слагайте хапчето точно отзад на езика. кучето ще раздвижи езика си назад напред, за да върне хапчето, но ако леко наклоните главата му, хапчето отива навътре. В никакъв случай не бива да набутвате хапчето в гърлото, защото някой ден може да го вкарате в трахеята и да задушите кучето си.

 

Ако ветеринарният лекар иска да постави инжекция, най-безопасното нещо, в случай, че има вероятност кучето да се обърне и ухапе или вас, или ветеринаря, е да вържете около устата му носна кърпичка. След това седнете на диван или на пода, накарайте кучето да легне с глава в скута ви и го прегърнете през брата. Така кучето няма да вижда какво става и всичко ще свърши, преди то да има време да възнегодува. Настройката на стопанина към такива действия е много важна, тъй като кучето веднага улавя нервните му реакции. Хората, които стават бели като платно, ако на кучето им трябва да бъде направена манипулация, не бива да го държат, за да помогат на Ветеринарния лекар. кучето усеща нервността им и светкавично се ужасява. Някой не така чувствителен член на семейството трябва да помогне. Разбира се, гореизложените съвети не се отнасят за някое мъничко куче в тези случаи човек може да го удържи за една инжекция, като главата му е обърната настрани от лекаря.

Изкривяването на крайниците, което е сред характерните белези на дакела, се дължи на слабост на сухожилията и прекомерно увеличаване дължината на тялото. Дакелът е вярно домашно куче, което не изисква много грижи. Веселият му характер пък лесно го прави любимец на децата и дамите. В интерес на истината дребосъкът понякога проявява своенравие, но това е част от чара му, твърдят собственици на дакели.

 

Бъдете готови незабавно да се обърнете към ветеринар,ако вашето куче се “оплаче” от болки в гръбнака!!!

 

Първа помощ

 

Едно от най-трудните неща за преодоляване при кучетата е страхът. Ето защо трябва да правим всичко по силите си да предотвратяваме каквото и да е, което би  оставило спомен за страх. Не разрешавайте на никого да се навежда и гали кучето ви, докато то спи. То може да се събуди стреснато и да ухапе без да мисли,  а вие ще го нагълчите и така кучето ви ще има още един проблем за преодоляване.


Пред последните няколко години около кучетата се раздухва кампания на омразата. Тя е подклаждана от медиите и е довела до това, родители да се безпокоят за  рисковете, свързани с отглеждането на куче по отношение на здравето и хигиената на семейството и дома. Това е напълно преувеличено. Няма абсолютно никакви  рискове, ако се взимат предпазни мерки кучето да бъде без паразити.


Целият проблем се свежда до Toxocara canis, но тя се предава на човек, само ако той погълне яйцата на глиста, които остават в изпражненията по земята. Така  тя може да бъде предадена на децата и да предизвика ослепяване с едното око. Но вероятността това да се случи са нищожно малки, ако се взимат разумни  предпазни мерки и децата са научени да мият ръцете си преди ядене.


В една лаборатория не е възможно да се установи разликата между Toxocara canis от котка и Toxocara canis от куче. както кучетата, така и котките се  облекчават на земята и зариват изпражненията си, така че децата, които си играят на пясъчници, лесно може да се натъкнат на фекалии от котка и да се  инфектират, ако поставят ръцете си близо до устата. Едва ли много деца биха лапнали изцапаните си с изпражнения пръсти. защитата е всички кучета и котки да  бъдат обезпаразитявани вътрешно веднъж или два пъти годишно, а всички бездомни животни да бъдат събрани в приюти така страхът от Toxocara canis би изчезнал
напълно. Този страх силно се преувеличава от хора, които вероятно ненавиждат кучетата и подклаждат прекалени опасения у стопаните на кучета за  необходимостта да бъде осигурена безопасността на децата и всички останали. Този случай никога не е представлявал огромен риск, а отговорът е в това, да си  разумен стопанин.